"Всеки от нас иска да достигне онези върхове,които може само да наблюдава с поглед...Онези върхове,които за някои са равнини,а за други може да се нарекат и низини..." Този израз е многозначен,така че конкретизирам в него "половинката" нужна на повечето хора,за да живеят според тях "щастлив  живот"!!!Половинката,която може да я наблюдаваме само в дискотеката...на съседната маса в "елитните заведения",ако щете и приятелката на сестра ви или приятелят на брат ви..Онзи човек който само с очите си може да ви запали,да потръпнете...да ви напълни с кураж....да ви докаже,че сте никой...или може би сте някой...който все още не сте привлякъл вниманието му...Тези за мен мечти (хората,които искам да бъдат до мен),за теб може да са страхове,за друг дори и нищо и никаква личност!!!Искам да достигна върховете си,а сякаш незнам кой път да поема,коя пътека да избера...дали отъпканата,през която твърде много хора са минали и така и не са достигнали...или да си вложа енергията в нов път,с големи крачки..силна увереност и да преминавам през всичко...сякаш вървя по асвалт...Остана и изборът да не тръгнеш-но това не е гонене на мечти,а да покажеш пред себе си слабостта си...И да се върна на "Непреодолимото желание"..Желанието което изпитваш,което успява леко,бавно и с нестихваща болка да те дъвче...докато наблюдаваш обекта на желанието си.Колко много искаш и толкова малко ти трябва...Само едно впечатление..един миг който може да покаже хубавата ти страна...Неподвластни сме на откази,неподвластни сме и на несъгласия...Това ни е в кръвта...За това и тук неспира пътят по който тръгваме към върховете си..Пътят в който се зблъскваме с "Непреодолимото желание..."